Световният ден на водата – 22 март всяка година насочва вниманието към значението на водата.

Тази година  темата е :  „Природа за водата“ – търсене на природосъобразни решения за предизвикателствата, свързани с водата, с които се сблъскваме през 21-ви век.

Повредените екосистеми оказват влияние върху количеството и качеството на водата, която е на разположение за консумация от човека. Днес 2,1 милиарда души живеят без безопасна питейна вода у дома; засягащи тяхното здраве, образование и поминък.

Целите за устойчиво развитие ангажират света да гарантира, че всеки има достъп до безопасна вода до 2030 г. и включва цели за опазване на природната среда и намаляване на замърсяването.

Днес близо 1,9 милиарда души живеят в райони без достъп до вода.

Качество на водата:

Около 1,8 милиада души използват замърсени източници на вода, включително и заразени с отходни води и фекалии.

Два милиарда тона вода се изхвърлят годишно.

КЛИМАТ И ОКОЛНА СРЕДА

• Предвижда се броят на хората, изложени на риск от наводнения да нарасне от 1,2 милиарда  до около 1,6 млрд до
2050 – почти 20% от световното население.

• Днес около 1,8 милиарда души са засегнати от ерозиране и опустяването на земята. Най-малко 65% от горите
земята е в лошо състояние.

• Приблизително 64-71% от естествените влажни зони са били загубени от 1900 г. в резултат на човешката дейност.

• Ерозията на почвите от обработваемите земи отнема от 25 до 40 години милиарда тона горски почви всяка година, което значително намалява добивите на културите и способността на почвата да се регулира вода, въглерод и хранителни вещества. Оттокът, съдържащ големи количества азот и фосфор основен фактор за замърсяването на водите.

КАКВО СА РЕШЕНИЯ, ОСНОВАНИ НА ПРИРОДАТА (НА НАТУРАТА)?

Възстановяване на горите, ливадите и естествените влажни зони, свързването им  отново с реки до заливните низини, създавайки буферни растителни коридори покрай водни течения – това са все примери за подпомагане управлението на наличността и качеството на водата.
Повечето природо-съобразни решения, включително и в градските пейзажи, по същество включват управлението на растителността, почвите и / или влажните зони, включително реките и езерата.
Те не са панацея на критичните предизвикателства, свързани с водата, доколкото в глобален мащаб  населението критично продължава да  расте, но те може да осигурят иновативни и рентабилни възможности за подпомагане на
недостатъчната или застаряваща водна инфраструктура.

За пример:
• Наличност и доставка на вода: Съхранение на вода чрез естествени влажни зони, почвената влага и / или презареждането на подземните води може да бъде по-устойчиво и рентабилно от сивата инфраструктура, като например язовири.

• Качество на водата: Замърсяването от селското стопанство може да бъде драстично намалено, като например природозащитно земеделие, което защитава почвата от ерозия или крайбрежни буфери, ивици земя
покрай водни течения, засадени с местни дървета и храсти.

• Управление на риска: Ефектите от изменението на климата, като екстремните наводнения, могат да бъдат смекчени в определен обхват от  крайбрежни буфери или от свързващи реки до заливните равнини.

Прилагането на нови еко-системи създава това, което е известно като „Зелена инфраструктура“: естествени или полуестествени системи, които дават еквивалентни или подобни предимства на конвенционалните, изградени от хората, известни като „Сива инфраструктура“.

Натуралните еко-системи  често се използват от други дейности, свързани с вода.

Например, при изградени влажни зони, използвани за отпадъчни води, обработването им може да осигури биомаса за производство на енергия, да подобри биологичното разнообразие и да създаде развлекателни пространства и
асоциирана заетост.

КАК  ЗЕЛЕНА И СИВА ИНФРАСТРУКТУРА ЩЕ СЕ ВКЛЮЧАТ ЗАЕДНО 
  ВЪВ ВОДНИЯ ЦИКЪЛ ?

•  • В началото на цикъла, когато ледовете се стопят и паднат като дъжд през пролетта, здравите гори и устойчиво управлявани полетата осигуряват стабилно, добро качество на почвата, помагат водата да падне и да преминава през нея.
  • Резервоарите и язовирите, изградени от човека, съхраняват водата, която позволява напояване на околните земи, производство на енергия, и регулира потока на реките.
  • Защитените влажни зони помагат за филтриране и пречистване на водата. Увеличаване на биоразнообразието и отклоняването на водата може да презареди подземните водни ресурси и да смекчи силата на наводненията надолу по веригата.
• Пречиствателните  станции произвеждат сладка  и отпадъчна вода, готова за консумация от човека и я изпомпват
  в мрежи от тръби.
  • Бариери, създадени от човека, и съзнателното използване на естествени наводнени равнини могат да контролират наводненията и да смекчат риска от бедствия, тъй като водата се връща в началото на цикъла.

БАЗИРАНИ НА ПРИРОДАТА РЕШЕНИЯ И УСТОЙЧИВИ
 ЦЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ

Базираните на природата решения  за управление на водоснабдяването осигуряват наличност и устойчиво управление на водата и канализацията за всички.

Играят роля и в редица други устойчиви цели на развитието:
• Цел 1: Без бедност, Цел 2: Нулеви глад, Цел 3: Добро здраве: създават нови работни места,  подобряват здравето с по-качествена, а с това се повишава производителността.
• Цел 7: Достъпна, чиста енергия, цел 9: Промишленост, иновации и инфраструктура, Цел 11: Устойчивост на градове и общности, Цел 12: Отговорно потребление и производство: Базираните на природата решения изискват малко или никаква енергия . Те също така помагат за осигуряване на по-устойчиви водни ресурси, които да обслужват нарастващите населени места.
• Цел 14: Живот под водата, цел 15: Живот на сушата: влажни зони може да намали замърсяването чрез филтриране и да увеличи биологичното разнообразие чрез разширяване на естествените местообитания.

Информацията е от ЮНЕСКО (2018) Доклад за световното развитие на водите на ООН 2018: Натурални решения за вода.